Колко от нас се замислят за истинските неща в живота,които пропускаме,заради дребни и ненужни безсмислени вещи..!? Колко е обикновен живота и колко необикновени прищевките ни ..А колко са кратки минутите ,които са ни дадени ! Колко е тъжно когато от гордост или гневност не искаме да разбираме или да се вслушаме в хората около нас..Да губим истински приятелства, истински безценните мигове,истински безценните радости ...Колко е трудно да прощаваме ..Колко е трудно да не искаме много и всичко на всяка цена...Защо е трудно да бъдем хора...!?!

Надявам се в текста , който публикувам всеки да открие частица от тази светла истина и дано ни помогне да осмислим човешката си същност !

Текстът подолу е на американския журналист от 70-те и 80-те години Джордж Карлин. Когато починала съпругата му той написал тази невероятно изразителна статия, четена и препрочитана от хиляди хора :

" Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска
търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме
по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и
по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече
образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме
повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко
здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно,
смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно,
лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко,
гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме
притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме
твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години
към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на
Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем
с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим
по-големи неща, но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и
предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме
повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме.
Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече
копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите
мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на
по-големите семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити
домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и
еднократния морал, на връзките за една нощ и наднорменото тегло, на хапчетата,
които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в
което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато
технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го
споделите или просто да натиснете „изтриване”.
Запомнете, отделяйте повече време на тези, които обичате, защото те не
са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа
отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне
и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе
си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от
сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте „обичам те” на любимите си, но най-вече наистина
го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато
идват от сърцето. Запомнете, дръжте се за ръце и ценете моментите, когато
сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време
да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да
споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с
моментите, които спират дъха ни. "