Прочетен: 2341 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 18.07.2009 15:18
Ето, че след дълъг период на лятна работно-мързелива летария успях да се измъкна от големия град и да се потопя в дебрите на Рила.
Денят започна в ранни зори, след като в 5:30 алармата на гсма ме събуди. След още няколко откраднати минути сън и все още в полусънено състояние вече нагъвах една кофичка кисело мляко. Раницата за щастие беше заредена от вечерта и единственото, което трябваше да направя беше да я метна на гръб и да изляза. Утрото се очертаваше добро, а малкото сърпче на луната грееше срамежливо в зазоряващото се небе и привличаше погледа ми, докато пресичах центъра на София, по все още пустите улички. След бърза телепортация с помощта на метрото се озовах в претъпканата марширутка за Самоков, точно преди мене една весела компания се качи заедно с домашния им любимец, куче далматинец, за което също беше платен полагащия се билет. Пуснах мп3то и се унесох в сладки мисли за предстоящата среща с планината, които само отвреме на време бяха прекъсвани от кикотенето на две пътнички..
В 8 часа бодро слизах от бусчето на самоковската автогара и се опитвах да осмисля къде съм и къде трябва да си хвана следващия транспорт. Оказа се че първото бусче за Боровец е чак в 9, така че имах достатъчно време за пилеене и влязох в чакалнята на автогарата, която заслужава най-висока оценка за модерен интериор. Кучето на моите спътници от бусчето, сякаш цяла седмица държано вързано, сега подскачаше и тичаше между рейсовете из цялата автогара, играеше си и гонеше врабчетата. В един момент го видях как тича с все сила, а след него и едно момче. В следващия момент разбрах и защо тичат. Едно бусче се движеше с отворена врата, а шофьор очевидно нямаше? Момчето се метна в движение и го стопира, а кучето подскачаше наоколо. Беше забавна гледка. След малко се появи и шофьора, който явно е забравил да пусне спирачките и е отишъл за кафе:) Оказа се че това е нашето бусче за боровец. Компанията с кучето започна да изразява съмнение, че щом е толкова разсеян, шофьора можеби е пиян и бързо се оттегли към чакащите наблизо таксита, а аз не бях толкова убеден и се качих.
Малко след 9 вече дишах свежия горски въздух и крачех с бърза крачка нагоре по Мусаленската пътека. Слънцето напече и жегата взе да идва, затова ускорих още темпото с надеждата че колкото по нагоре се кача ще избягам по-далеч от нея, една надпревара, която спечелих след доста зор по баирите:) Един камион с тухли за хижата, мина по пътя и за няколко секунди въздухът придоби обичайното за града бензиново състояние, което за щастие бързо се разсея.
Нагоре пътеката продължава сред гъста клекова гора, по една каменна пътечка, която през тази част на годината представлява малка рекичка. Тук се разминах с група немски туристи, които доста бодро и стегнато вървяха нагоре. Не след дълго се озовах пред реката идваща от мусаленските езера и която трябва да се пресече преди т.нар голгота или последния баир преди хижата. Докато хапвах орехи и слушах ATB, явно съм пропуснал брода на реката по който се минава и се озовах сред непроходими клекове. Реката тук беше доста пълноводна и непозволяваше леко прескачане по камъните. В един момент погледнах зад себеси и забелязах че цялата немска група, ме е следвала и също се лута из клековете :) След като видях че няма смисъл да се връщам до пътеката сред този гъсталак си пробих път до мястото, където към реката се слива още един поток. Там имаше и брод и успешно прецапах на отсрещния бряг.
(следва продължение)
19.07.2009 11:12
20.07.2009 17:00
Хубаво ще е ако качиш снимки, да оплакнем очите.