(продължение)
 

 Хижа Мусала една странна смесица от уют, археологически руини и масирано строителство не ме привлече този път и заобикаляйки мусаленското езеро от изток бързо се насочих към зимната пътека за върха, която по предварителна преценка щеше да ми спести време.
  Пуснах си обедните новини по радиото за да чуя прогнозата и след като се успокоих че дори и да се развали времето, то развалянето няма да е чак толкова лошо че да ми развали и настроението, продължих уверено нагоре. Щеките ми помагаха доста при баланса по натрошения камънак и въпреки все по голямата надморска височина все още се катерех доста чевръсто и не след дълго бях на малкото връхче в циркуса, по-известно като Палеца. 
  Погледът беше привлечен от фигурата на балканския първенец, като от магнит, но моите идеи бяха преди да стигна до него да направя един алпийски траверс по околните върхове и през умопомрачителните скални зъбери - Трионите да стигна и до Мусала. Идеята беше супер, но сред толкова много остри върхове не беше никак лесно да се избере началото на изкачването. 
  Отказах се от логичния ръб спускащ се от връх Иречек, заради голямата му дължина, която щеше да ми изпие силите на този пек и продължих към Леденото езеро, разминавайки се с все повече и повече хора от всички националности. Точно преди заслона пуснах групата бодри германци да ме задминат, а аз се спрях на един камък и взех да зяпам по срещуположната стена на циркуса, от където трябваше да се изкача. Намерих подходящото място, където нямаше много сипеи и бавничко закатерих нагоре. Явно височината макар и само 2800 метра си оказваше ролята и започнах да се задъхвам и всяко движение правех като на забавен кадър.  След кратко, но много стръмно изкачване излязох на ръба свързващ Иречек и Малка Мусала. Слънцето все още печеше между облаците и само лекия прохладен ветрец, напомняше че съм нейде високо високо в планината. Спрях за малка почивка, цялата околност се огласяше от виковете на туристите по отсрещната пътека към Мусала, а при мен беше спокойно. 
  Моят път продължаваше нагоре към Малка Мусала, която от тук изглеждаше доста трудно достъпна, изискваща сериозно катерене. Все пак по ръба си личеше едва доловима пътечка, тук там подсигурена с каменни пирамидки. Прибрах си щеките в раницата и много бавно поех нагоре. Въпреки че я следях внимателно, след известно време пътечката свърши в основата на скалите. Проверих на запад, само скали, слязох надолу да потърся и там само сипеи. След няколко минутно суетене, реших че не бива да губя повече време и се захванах да катеря по най-логичното място. Хоп и изненада, пътечката отново се появи точно от там от където минах и след малко бях на върха. Гледката от Малка Мусала е според мен поне 3х по-внушителна, отколкото от своя голям събрат, защото всички ръбове се събират на едно тясно местенце 4х4 м и от всякъде си заобиколен от пропасти, а над теб са само облаците.
  Сега ми предстоеше шеметно спускане до най-ниската точка на Трионите, от където отново трябваше да се изкатеря за да стигна и до Голямата Мусала. Движих се доста добре и нямаше нито един пасаж, който да ме забави сериозно. Оглеждах се и търсех къде ли е мястото където Криси се беше подхлъзнала миналата зима и само благодарение на щастливата звезда, която я закриля се беше отървала невредима, но такива места имаше много.. Пътечката подсича от юг, по острите зъбери и после отново излиза на ръба. Точно в най ниската си точка от едно малко прозорче има страшна гледка към Леденото езеро на север и към Маричините езера на юг.
  Облаците неусетно бяха започнали да се сгъстяват и дори забулиха върха в мъгла. Далечния тътен на гръмотевици ми напомни че най-високия ръб на балканите не е най-доброто място да се наслаждавам на една лятна буря и затова с утроена енергия закатерих нагоре към Мусала. На места по скалите висеше раздърпано метално въже, което в случая не ми помагаше, а и предпочитах да не се докосвам до него в случай че го нацели някоя светкавица. След броени минути към 14:30 бях на върха. Мъглите се бяха отдръпнали за малко и гледката на юг към Близнаците и Овчарец ми припомни моята новогодишна одисея по тези места. На върха имаше доста народ, но повечето бързаха да се спускат към долините, уплашени от наближаващата буря.
  Само на масичката пред метеостанцията, една компания си хапваше и пийваше спокойно. Аз също предпочетох да не се заседявам и поех надолу. Испреварих група французи, които явно опиянени от "покоряването" на балканския първенец пееха някакви весели песни подскачайки по пътеката надолу. На леденото езеро не спрях, защото ми предстоеше дълго слизане до Боровец и още не знаех как ще съм с времето. Така се спуснах транзитно край Алековите езера и край хижата. Отбих се по пътя за ястребец, за да измегна мократа пътека край реката и заслизах по една от пистите на маркуджика. В този момент усети как краката ми натрупали умората от 6 часово ходене блокираха и спрях за почивка и възстановяване. Извадих си консервата със филе от скумрия и си хапнах доволно. Слизането можеше да продължи :)
  Долу на реката се оказа че съм не от страната от която трябва и също така че няма мост.. Един камион натоварен с пясък също стоеше пред реката и се чудеше как ще мине. Нямаше и удобен брод, освен този пред мен. След не много продължително колебание, нагазих в реката, подпирайки се с щеките, внимателно да не ме повлече буйното течение и за три секунди прецапах от другата страна с цената на две пълни с вода обуща. Надолу пътя бе приятен и предразполагаше към леко кросче, така че още преди да се усетя бях в Боровец.
В центъра на курорта видях едни хора да чакат, но не зацепих че и аз трябва да чакам там, продължих надолу и след 50 метра се усетих че съм подминал спирката. Напомни ми го един билборд с реклама на глобuл "we cover u discover", който ми беше привлякъл вниманието на идване. След секунди като по поръчка се появи и бусчето за самоков, а долу веднага се метнах и на това за софия. Отворените прозорци разхлаждаха пътуването, от вън влизаха какви ли не горски ухания, а аз се отпуснах блаженно и най-вече щастливо, че поставих едно хубаво начало на летните приключения.  

Това лято и аз ще ходя натам, Мусала е едно от любимите ми места из Рила

като бях млад и аз направих такава простотия и спах сам на велчевото мосче- хората са направили лифт- не правете това -краката и утре ще ви трябват

на никого нищо не препоръчвам, но от подобни "щуротии" имам предостатъчен опит, така че не смятам да се отказвам:)

Очаквайте още разкази за приключения и интересни преживявания из планините!

да си намирал акумулаторни батерии по склона на Палеца :) Зимата загубих там всичките си резервни батерии, дано някой ги види, поне да ги изхвърли.
Аз другата седмица ще сефтосам лифта, досега не съм се качвала с него, но ще ходим към Грънчар и ще гледаме да спестим някой и друг час.
Колкото до х. Мусала. Последно цените бяха зловещи там, чая 2 лева, бира 5, супите и те по 5... лошава работа :(

за планина са нормални цените, все пак доставките до някой хижи са си проблем, аз обаче разчитам на собствени припаси, което понякога изиграва лоша шега с тежестта на багажа:) За Грънчар добре сте го замислили с лифта, иначе е почти невъзможно, е не съвсем, но.. ?:)

миналата нова година точно това мислихме да направим с едни приятели, с лифта и после до грънчар, но стигнахме първия ден само до леденото, снега беше доста.. и втория ден от изгрев до залез го минахме не помня колко часа, можеби 8

бе никак не е добре положението горе. Доколкото разбрах арендатора е виден самоковски мутър, цените наистниа са като в хотел в Боровец... както и да е де ;) То и аз си нося храна по принцип, та като сваля раницата и не искам да я слагам повече :D
За Грънчар така го реших с лифта, че сме малко "шарена" група, ако ги "опъна" още първия ден за 9-10 часа ходене ще ме намразят :) Иначе трябваше да спим и на леденото.