Навън е нощ, студена и зима, тиха и снежна.. Движението по булеварда е глухо и замряло. Вися си пред компа и се опитвам да релаксирам след тежкия ден, толкова писане не ми се беше събирало от месеци насам, но колкото и да е странно когато си почивам пак ми се пише, но не сложни формули и неразбираеми заключения, а нещо просто, нещо което ми идва от вътре и което искам да споделя. Една мелодия, която изпълва душата ми с емоция.. с тръпка и спомени, и с очакване за топло и изпълнено с приключения лято.. Колкото и да се опитвам да избягам от щатието то ще ме настигне, а аз ще го въздигна в небесата, някъде .. над седмото небе, в безкрая на вселената. Там където очакваното се сблъсква с фантазията и се превръща в реалността, която те изпълва с мирис на див и свеж планински въздух. Силата която ме зарежда с енергия, която ми дава волята да продължа напред в неизвестността е могъща, неизвестна и всесилна, яростна и красива. Тя ще ме отведе в сиянието на слънцето сред порой от искри, които ще осветят пътя ми през времето и пространството и ще оставят диря във вечността, тръпка която всеки за миг е мечтал да сбъдне, която всеки поне веднъж в живота си е допускал дълбоко в себеси. В търсене на истината и на пътя, щастието никога няма да ме напуска, защото то е в самото пътуване.. в самата сага на приключението наречено живот. Искам да даря всяка дума, която съзнанието ми превръща в слово, за да стане светът едно справедливо място, изпълнено с обич и уважение, с ценности които днес не ценим.